Сочена е за една от трите бели отрови, но от хилядолетия хората я консумират
Захарта е посочена за една от трите бели токсини – сол, захар и брашно. Дори и знаейки това, хората от хилядолетия употребяват захар, тъй като сладкият усет е доста по-приятен, привлекателен и желан от горчивия. В наши дни информираността е главен белег на обществото – непрестанно изплуват тези, които подчертават вредното въздействие на захарта за организма на човек, само че даже и този факт не стопира потреблението на сладката " бяла отрова ".
Нещо повече – актуалната хранителна промишленост експлоатира от ден на ден захарта за придаването на прелестен усет на храни, за които даже и не подозираме, че е нужна използването ѝ. Например захар се съдържа в съвсем всички пакетирани храни, даже картофките и салатите в МакДоналдс съдържат захар, което е една от аргументите за нездравословното въздействие на т.нар. фаст фууд.
Захарите са тип въглехидрати. Рафинираната захар съставлява захароза, която състои от глюкоза и фруктоза – елементарни захари, намиращи се естествено в плодовете. Захароза и глюкоза се съдържат в дребни количества и в някои зеленчуци като цвекло, моркови, грах.
Човечеството използва захар от хилядолетия. Още в средата на първото хилядолетие пр.н.е. индийците почнали да изваряват праха от сока на захарната тръстика. Полученият артикул първоначално бил употребен единствено като лекарство, само че след време те почнали да подслаждат с него разнообразни ястия. След няколко века плантации за захарна тръстика се появяват в Китай, а след това и в Персия.
В древността захарта била известна като индийска сол в Гърция. Култивираното цвекло се счита, че произлиза от Средиземноморските региони на Европа. Въпреки че се употребява от доста по-рано като зарзават и фуражна просвета, като източник на захар се употребява единствено от последните 170 година Европейците дълго време не са произвеждали захар, а вносната е била доста скъпа. Едва през 1747 г немският химик Андреас Марграф открива, че кристална захар може да се получава от цвеклото.
Наполеон прави гражданска война в производството на захар, като слага началото на интензивно произвеждане на типове цвекло. По негова заповед са построени съоръжения за добиване на захар във Франция. Около средата на 19-ти век се развива всеобща промишленост в Германия и Франция, учредена на цвекло с високо захарно наличие и усъвършенствани техники за рандеман на захар.
В самото начало захарта била първокласна храна като черния хайвер и се продавала единствено на елита на Европа. Не след дълго обаче тя била употребен като бърз източник за сила за служащи в новия индустриализиран свят. Според някои учени хората обичат захарта, тъй като сладкият усет ни припомня за майчиното мляко. Всички захари, които гълтаме, се трансформират в глюкоза, с цел да може организмът ни да я преработи. Това е и повода всички млекопитаещи животни да обичат сладко, въпреки за множеството от тях то да е в действителност нездравословно, написа gotvach.bg.
Нещо повече – актуалната хранителна промишленост експлоатира от ден на ден захарта за придаването на прелестен усет на храни, за които даже и не подозираме, че е нужна използването ѝ. Например захар се съдържа в съвсем всички пакетирани храни, даже картофките и салатите в МакДоналдс съдържат захар, което е една от аргументите за нездравословното въздействие на т.нар. фаст фууд.
Захарите са тип въглехидрати. Рафинираната захар съставлява захароза, която състои от глюкоза и фруктоза – елементарни захари, намиращи се естествено в плодовете. Захароза и глюкоза се съдържат в дребни количества и в някои зеленчуци като цвекло, моркови, грах.
Човечеството използва захар от хилядолетия. Още в средата на първото хилядолетие пр.н.е. индийците почнали да изваряват праха от сока на захарната тръстика. Полученият артикул първоначално бил употребен единствено като лекарство, само че след време те почнали да подслаждат с него разнообразни ястия. След няколко века плантации за захарна тръстика се появяват в Китай, а след това и в Персия.
В древността захарта била известна като индийска сол в Гърция. Култивираното цвекло се счита, че произлиза от Средиземноморските региони на Европа. Въпреки че се употребява от доста по-рано като зарзават и фуражна просвета, като източник на захар се употребява единствено от последните 170 година Европейците дълго време не са произвеждали захар, а вносната е била доста скъпа. Едва през 1747 г немският химик Андреас Марграф открива, че кристална захар може да се получава от цвеклото.
Наполеон прави гражданска война в производството на захар, като слага началото на интензивно произвеждане на типове цвекло. По негова заповед са построени съоръжения за добиване на захар във Франция. Около средата на 19-ти век се развива всеобща промишленост в Германия и Франция, учредена на цвекло с високо захарно наличие и усъвършенствани техники за рандеман на захар.
В самото начало захарта била първокласна храна като черния хайвер и се продавала единствено на елита на Европа. Не след дълго обаче тя била употребен като бърз източник за сила за служащи в новия индустриализиран свят. Според някои учени хората обичат захарта, тъй като сладкият усет ни припомня за майчиното мляко. Всички захари, които гълтаме, се трансформират в глюкоза, с цел да може организмът ни да я преработи. Това е и повода всички млекопитаещи животни да обичат сладко, въпреки за множеството от тях то да е в действителност нездравословно, написа gotvach.bg.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ